Трябва ли родителите да пишат домашната работа с детето?

Домашните работи са важна част от ежедневието на ученика, но за много семейства писането на домашните се превръща в източник на напрежение. Как да помогнем на детето да изпълнява домашните си по-самостоятелно, без всекидневни спорове и караници?

„Написа ли си домашното?“

Едно кратко изречение, което в много български семейства поставя началото на най-напрегнатата част от деня.

След работа родителите бързат да вземат децата от училище, да напазаруват, да приготвят вечеря и да се справят с редица домакински  задачи. Вместо това, често се случва да се налага да помагат на децата си с писането на домашни работи, учене на уроци и дори с изработване на училищни проекти. Денят приключва с умора, напрежение и усещането, че времето никога не достига.

Най-интересното е, че много семейства вече приемат това за напълно нормално.

Писането на домашна работа и подготовката на уроците за следващия ден е отговорност на детето, а не на родителите.

Все по-често родители споделят:

• „Трябваше да уча урока заедно с него.“

• „Не беше разбрал задачите и седнахме за два часа.“

• „Накрая аз направих проекта, защото иначе нямаше да е готов.“

Разбира се, всяко дете понякога има нужда от помощ.

Проблемът възниква тогава, когато помощта се превърне в ежедневие и домашните започнат да зависят повече от родителя, отколкото от самото дете.

Една от основните цели на домашната работа е да помогне ученика постепенно да стане по-самостоятелен.

Но ако всяка задача се решава с помощта на мама или татко, този процес се забавя.

Най-голямата помощ не е да дадем готовия отговор, а да създадем среда, в която детето да мисли самостоятелно, да задава въпроси и да открива решения с правилното насочване.

Защо семейното писане на домашни се случва толкова често?

Причините са различни.

Понякога детето работи по-бавно и времето в училищната занималня не достига. Друг път групите са твърде големи и учителят няма възможност да обърне достатъчно внимание на всеки ученик. Има случаи, в които домашните са написани, но без детето реално да е разбрало новия урок.

Така вечерта родителят се оказва в ролята на човек, който трябва да преподава отново материала.

Написаното домашно не означава научен урок

Много родители смятат, че ако домашната работа е попълнена, всичко е наред.

Но истинският въпрос е друг:

Разбрало ли е детето това, което е написало?

Има огромна разлика между това да препишеш упражнението и да можеш сам да обясниш защо решението е точно такова.

Често децата се прибират с попълнени тетрадки, но когато вкъщи бъдат попитани урока, се оказва, че значителна част от материала не е осмислена. Именно тогава започва вторият учебен ден – този, който натоварва цялото семейство.

Защо не бива родителят да се превръща в учител?

Родителят има много роли – да подкрепя, да възпитава, да бъде пример, да изслушва и насърчава.

Но когато всяка вечер започва с домашни, отношенията между родител и дете започват неусетно да се въртят единствено около училището.

Повечето деца едва ли след години ще помнят каква оценка са получили на контролното по човекът и природата в трети клас.

Но ще помнят дали вечерите у дома са били спокойни.

Ще помнят разговорите около масата, игрите, приказките преди сън и времето, прекарано със семейството.

Или ще помнят само думите:

„Хайде, сядай, че имаме още много домашни.“

Детето също има нужда от почивка.

След целодневния престой в училище,  съвсем естествено е концентрацията на децата  вечер да намалява и не може да очакваме детето да е мотивирано да пише домашна работа вкъщи.

Проблемът не е, че детето не иска да учи, а че е уморено.

За да бъде ученето ефективно, е необходим баланс между работа, почивка и свободно време.

Решението е в правилната подкрепа и изграждане на навици и система за самоподготовка за училище още от първи клас.

Понякога проблемът е в това, че детето няма възможност да затвърди и разбере наученото в занималнята  след училище.

Когато получи нужното внимание, навременно обяснение и спокойна среда за учене, учебният ден може да приключи навреме. Така вечерта остава за семейството, а не за още уроци и домашни.

Ако често се сблъсквате с подобни ситуации у дома, ако подготовката за училище се превръща в ежедневен източник на напрежение или детето има нужда от повече подкрепа и обучение, свържете се с нас. С удоволствие ще обсъдим как можем да помогнем в нашите специализирани учебни занимални за деца от първи до четвърти клас. Следучилищната занималня може да бъде добра алтернатива на ежедневното напрежение у дома. В учебната занималня на Йопа децата имат време и спокойна среда за подготовка на домашните си с помощ от квалифициран преподавател.

Важно е обаче занималнята да не се превръща в място, където някой просто „прави домашните вместо детето“. Целта е постепенно да изградим навици за самостоятелност, организация и отговорност.